Иде ли краят на частпрома? Опции

[Журналист]

Иде ли краят на частпрома?


В нощта на понеделник срещу вторник полицията проведе нова шумна операция, този път с кодовото име “Факирите”, насочена срещу автокрадците в столицата. Задържани бяха 10 автоджамбази, до един с полицейска регистрация, а някои от тях и с присъди. Малко преди това бившият премиер Сергей Станишев обвини правителството, че залага на такива акции, за да отвлича вниманието на хората.


Може и да е така, обаче е факт, че МВР в момента се опитва да работи – нещо, което не се случваше по Станишево време. Например сега излиза информацията, че министерството е знаело или поне е имало сериозни основания да смята, че в отвличанията на известни хора са били замесени бандити с прякори Релето и Културиста, обаче е забутало следствието в съвършено друга посока.

Всички арести, които стават в момента и които държат хората вечер пред телевизорите, можеше да бъдат направени още по Станишево време, понеже МВР винаги е разполагало с необходимата информация. Нали затова слухтят денем и нощем, а както стана известно, само за последните две години от мандата вътрешното министерство е похарчило за подслушване 95 милиона лева.

И без подслушване обаче МВР има достатъчно информация, картотеки, регистрации, агенти под прикритие (не само като Алексей Петров) и може във всеки един момент да проведе акция, да профилактира и респектира, както това става в момента.

Ама не го правеше.
А не го правеше, понеже както и всичко останало в държавата, МВР се беше превърнало в един огромен частпром. Катаджиите си работеха за собствена сметка, агентите под прикритие си работеха за собствена сметка, началниците им също си работеха за собствена сметка.

Собственият интерес на всички тези хора диктуваше да споделят информацията, която имат, с тези, които трябва да бъдат арестувани, проверявани, респектирани и профилактирани.

И те го правеха, охо, и още как.
Сега се вижда, че има воля полицията да бъде накарана да работи, което дава някаква надежда, че не е било напразно гласуването на 5 юли миналата година.

За да има резултат обаче, трябва да заработи и другата част от репресивната система – съдът. Подобно на меверейците и голяма част от българските магистрати са превърнали иначе държавната си работа в един доходоносен частпром.

Натискът върху съдиите най-после да започнат да вършат качествено работата си, за която държавата им плаща, се усеща, обаче не са малко и онези, които се опитват да удържат статуквото.

Съдебната власт е независима, да не се превръщаме в полицейска държава, да не допускаме произвол са аргументите, с които вече 20 години българският съд успява да бъде държава в държавата.

С тези аргументи обаче истинските престъпници си живеят както намерят за добре, а уж независимата и обективна съдебна власт също си живее както намери за добре.

На всичкото отгоре не може да не се отбележи, че съдебната власт е строга, справедлива и спазва стриктно правилата, когато става дума за високопоставени клиенти, обаче когато й падне обикновен човек, често му разказва играта.

Например не беше ли разиграван и окован с белезници по фалшиви обвинения председателят на Българския червен кръст Христо Григоров, след което Румен-Петковото МВР, което беше в дъното на тази срамна акция, дори не му се извини?

Да не говорим за хиляди други казуси, даже от гражданско-правен характер, при които обикновено печели страната, която е по-богата.

Най-важното от всичко сега е да спре частпромът навсякъде и най-после да заработи държавата. А който иска да е частник, България е свободна държава. Поле за изява колкото искаш.

Георги Даскалов
www.еkipnews.bg